15 мар. 2009 г., 15:12

Италиански цървулан

1.2K 0 11

             Пролет се в Цървулци пукна!
             Всеки по полето хукна
             компир и домат да кОпа.
             Само, ей го – Дон Джулан,
             италианец-цървулан,
             не признава търнокопа.
             Цял ден кисне в оримака.
             Там на винце и спагета
             чужда булка да причака
             му е специалитета.
             Донджулановица вкъщи,
             ох, какво ли да си стори?
             По мъж вика и се мръщи...
             Па поплаче и из двори
             си горкана пак зашета.
             Мани, ми и в интернета
             се изучи Дон Джулан.
             И там хваща уж момета –
             сакън, да не станат зян!
             Па и все един се конти...
             Ама това е – Дон Джулан –
             коцкар, хем и вагабонтин...
             Италиански цървулан.
       

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам хуморът ти, Або!
  • Дон Джулан съ пудмотва,
    не пофача он мутику,
    Булята, горката,
    че прекопа нивуту саминка.
    Он, виртуaло за това е,
    да се ловат дребни рибки.
    Чужди гражданства ce обещават,
    шевролети и парички.
    С Италиянски и Английски
    "сър" и "дон" пълен е нетoт,
    ама и женорята Цървулийски,
    с лъжи издигат си интелекто.
    Па...и ут време оно си знаем,
    На Дон Джулановци и Месалини,
    нема да се види крайот,
    че се смеем и че ги броиме!






  • Всяка прилика с лица от този сайт или от други подобни е чиста случайност...
  • Тя точилка няма ли, бре хора!?
    Да го тупа без умора,
    да го погне и с ръце,
    па незнам къде да го навре
  • Не само италиански цървулани има.И ние си ги имаме не малко.Особено в нета са силни.
    Нуждаех се днес от такъв стих,който ме усмихна!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...