16 янв. 2005 г., 12:04

Из дневника на една безнадежно влюбена!-1

2K 0 8

                             на Иво

Търся те отново в мрака,

за да видя твоето лице,

и гласът, познат до болка,

пак да сгрее моето сърце.

 

И търся те във сънища безброй,

и искам пак да си до мен…

Да ме целуваш, да ме галиш,

от блясъка в очите ми пленен.

 

И всеки спомен се завръща,

но е късно вече.

Не! Не ме обичаш ,

щом „Сбогом” ти изрече.

 

Без теб умирам. Гасна във забрава.

Потъвам бавно в самота

и никога не ще узная

Ззащо боли от любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...