на Иво
Търся те отново в мрака,
за да видя твоето лице,
и гласът, познат до болка,
пак да сгрее моето сърце.
И търся те във сънища безброй,
и искам пак да си до мен…
Да ме целуваш, да ме галиш,
от блясъка в очите ми пленен.
И всеки спомен се завръща,
но е късно вече.
Не! Не ме обичаш ,
щом „Сбогом” ти изрече.
Без теб умирам. Гасна във забрава.
Потъвам бавно в самота
и никога не ще узная
Ззащо боли от любовта.
© Теодора Все права защищены