16.01.2005 г., 12:04

Из дневника на една безнадежно влюбена!-1

2K 0 8

                             на Иво

Търся те отново в мрака,

за да видя твоето лице,

и гласът, познат до болка,

пак да сгрее моето сърце.

 

И търся те във сънища безброй,

и искам пак да си до мен…

Да ме целуваш, да ме галиш,

от блясъка в очите ми пленен.

 

И всеки спомен се завръща,

но е късно вече.

Не! Не ме обичаш ,

щом „Сбогом” ти изрече.

 

Без теб умирам. Гасна във забрава.

Потъвам бавно в самота

и никога не ще узная

Ззащо боли от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...