2 авг. 2019 г., 15:53

Из: " Дневникът на Арти " 14(Голдън ретривър)

720 0 0

Пак съм аз – Артибалт-чо,
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.

Тя е готина, такава бяла, гладка,
С остра си муцунка сладка.
Ах, как само аз вилнея,
За любов, милувки си копнея.

Кога ли ще ни позволят
Двама породисти да се доближат.
Но тати – ей го на – не дава,
" Не може" – казва: " ей така,
Различни сте, не вдигай врява,
Ще ме изложиш, имай мяра!"

Все поглеждам към нагоре
тя там скимти и виждам я понякога надоле ...
Разхождат я на същото поле,
Където щърка си подскачаше, снове...

Ще дойде време, ще се засечем, 
Ще поиграем в някой ден,
Ще заподскачаме по храсти и треви,
Споменът ще запечатаме с нашите родители.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...