4 авг. 2019 г., 23:00

Из : " Дневникът на Арти " 16(Голдън ретривър)

745 0 0

След философии горещи,
И мисли нажежени като пещи,
Идва ред на приключения,
С природните творения.
Рекичка чудна в близост си открих,
Играта във водата преустанових.
Екологията в мен заложена,
Почиствах мръсотия уталожена.
Тати и детето включих,
Мама - нея я изключих,
Нека си стои на сянка,
Че от слънцето я хваща дрямка.
После тя дойде - ей тъй на готово, 
Сложи си краката две по камъчета долу.
Много хубаво се наиграх, 
Всички пръчки ги хванах.
Тичахме на воля из полето,
Коооолко сме щастливи със детето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...