12 июл. 2019 г., 11:59

Из : " Дневникът на Арти "2 (Голдън ретривър)

1.1K 0 1

Днеска пак изтупках се на плажа,
И чадър ми сложиха, да кажа.
Пак сме същите юнаци -
мама, тати и детето Яси.
Глезльото съм аз на мама,
тя е мила, нежна дама.
Гали плюшената ми главичка
и нарежда си самичка:
"Гуци,  муци, барабуци,
Сладко гургулючи..."
Какви ги бръщулеви тая мама,
Тати й си скара:
 " Лигущини да няма!"
За миг миряса с тия странни звуци, 
И взе да се изтяга...
но хоп – чадърът ни избяга.
Какво от туй – тя днес е с нови бански,
И много й утива – красива като морска дива.
Питайте ме за чадъра – китайския боклук,
На мен се падна здравия,
защото съм глезанина.
Сами сме си на плажа, аз пак да кажа,
Тук-таме прелитат хвърковати,
Но няма каки, ни приятелки космати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...