Днеска пак изтупках се на плажа,
И чадър ми сложиха, да кажа.
Пак сме същите юнаци -
мама, тати и детето Яси.
Глезльото съм аз на мама,
тя е мила, нежна дама.
Гали плюшената ми главичка
и нарежда си самичка:
"Гуци,  муци, барабуци,
Сладко гургулючи..."
Какви ги бръщулеви тая мама,
Тати й си скара:
 " Лигущини да няма!"
За миг миряса с тия странни звуци, 
И взе да се изтяга...
но хоп – чадърът ни избяга.
Какво от туй – тя днес е с нови бански,
И много й утива – красива като морска дива.
Питайте ме за чадъра – китайския боклук,
На мен се падна здравия,
защото съм глезанина.
Сами сме си на плажа, аз пак да кажа,
Тук-таме прелитат хвърковати,
Но няма каки, ни приятелки космати.