25 авг. 2013 г., 17:24

Из "Стихотворения за мъдростта, селенията и чувството", 2007 г.

786 0 0

***

 

Диханието нежно на олово

е майката заветна на бойците,

строени в огнена редица,

готова с искрометна убеденост

през времето оброк да стъкне.

Но няма горест в тленните зеници,

десниците не са орисани

перо и кръв в окопите да носят

през вените на лъкатушещо терзание:

жужаща мисъл стихове да пишеш,

когато зверовете стенат в тебе,

е кротко казана излишност.

Човечеството си отива –

какво опиянение застига

застиналата тъмна грива

на ироничното забвение:

потърсиш ли утеха горе,

през облаците тежки

в рая –

самотно ще забие – жило,

изкоренено от сърцето –

стволът

на никнещата ти невярност.

Да бъдеш сам,

а всъщност с всички,

безумно в себе си отричайки

ехидната ми всеотдайност –

куршум, забит с уста-игличина

в ревера вехнещ на смъртта ти:

вързопите готовност сляпа

живота си в духа да влееш

на скелета без памет прашна –

войната.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...