25 ago 2013, 17:24

Из "Стихотворения за мъдростта, селенията и чувството", 2007 г.

  Poesía » Civil
784 0 0

***

 

Диханието нежно на олово

е майката заветна на бойците,

строени в огнена редица,

готова с искрометна убеденост

през времето оброк да стъкне.

Но няма горест в тленните зеници,

десниците не са орисани

перо и кръв в окопите да носят

през вените на лъкатушещо терзание:

жужаща мисъл стихове да пишеш,

когато зверовете стенат в тебе,

е кротко казана излишност.

Човечеството си отива –

какво опиянение застига

застиналата тъмна грива

на ироничното забвение:

потърсиш ли утеха горе,

през облаците тежки

в рая –

самотно ще забие – жило,

изкоренено от сърцето –

стволът

на никнещата ти невярност.

Да бъдеш сам,

а всъщност с всички,

безумно в себе си отричайки

ехидната ми всеотдайност –

куршум, забит с уста-игличина

в ревера вехнещ на смъртта ти:

вързопите готовност сляпа

живота си в духа да влееш

на скелета без памет прашна –

войната.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...