Из ума на кървящия поет
Из ума на кървящия поет
Душата ми почернява всеки ден,
превръща се в лабиринт на миналото,
какво се случва тези дни с мен?
Завръщам се към дивото...
Отломките на изминалите времена
безмилостно посяват своите семена,
плодът расте в черното ми сърце,
протягам към небето безпомощно ръце!
Вътрешното „аз" ехти в ужаса си,
непрестанен страх живота ми краси,
ако мислиш че си жив, грешиш, не си,
и все пак поглеждаш съдбата и шептиш „мерси"...
Обречен на вечна борба за надмощие,
ровиш се из коварните, безкрайни дни,
молиш се за бъдеще, търсиш щастие,
но те се смеят в твоето лице все така надменни...
Зъбите на времето са впити в плътта,
оставят те в недоумение на тази земя,
обръщаш се и стенеш от ужас в нощта,
твоя ужас е всичко което ще ценя!
Часовникът тик-така, времето лети,
какво с живота си направи ти?!
Шепоти от други животи поглъщат реалността,
унищожават със своите смехове разумността!
Сега съм заключен между тези четири стени,
всичко рязко, неочаквано се промени,
държат ме на земята като огнени вериги,
мечтите... не се залъгвай, остави ги!
Душата ми е вече черна като света,
губя равновесие при мисълта,
болезнени остават тези времена,
сега сме сенки, криещи се през деня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някой Все права защищены
