Из ума на кървящия поет
Душата ми почернява всеки ден,
превръща се в лабиринт на миналото,
какво се случва тези дни с мен?
Завръщам се към дивото...
Отломките на изминалите времена
безмилостно посяват своите семена,
плодът расте в черното ми сърце,
протягам към небето безпомощно ръце!
Вътрешното „аз" ехти в ужаса си,
непрестанен страх живота ми краси,
ако мислиш че си жив, грешиш, не си, ...