12 мая 2011 г., 15:17

Изабела

2.1K 0 0

Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.

И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.

А ти – по-горда отпреди и по-красива,
си ги сразила и отпратила, нали!

Но те останали са там, между размаха на ветрилото ти черно,
по токчетата тънки на нощта за да танцуват с теб фламенко.

И не един нахлул във пазвата ти, и не един докосвал е ръцете ти,
движенията им магични и тая лебедова шия на страстта.

Между бедрата ти,
между бедрата ти били опиянени
и захвърлени…

И ето роклята ти как трепти, драпериите игриво се отмятат
и виждам глезените ти кога във въздуха,

кога към пода приковават тези господа,

в сърцето право.

Соня
четвъртък, 31 Март 2011 г.

THE LAST DANCE
Hand Embellished by Pino, Giclee on Canvas Size: 36" x 48"

http://www.youtube.com/watch?v=xqxJMCQxb_Q&feature=player_embedded#at=73

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Пехльова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...