Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.
И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.
А ти – по-горда отпреди и по-красива,
си ги сразила и отпратила, нали!
Но те останали са там, между размаха на ветрилото ти черно,
по токчетата тънки на нощта за да танцуват с теб фламенко.
И не един нахлул във пазвата ти, и не един докосвал е ръцете ти,
движенията им магични и тая лебедова шия на страстта.
Между бедрата ти,
между бедрата ти били опиянени
и захвърлени…
И ето роклята ти как трепти, драпериите игриво се отмятат
и виждам глезените ти кога във въздуха,
кога към пода приковават тези господа,
в сърцето право.
Соня
четвъртък, 31 Март 2011 г.
THE LAST DANCE
Hand Embellished by Pino, Giclee on Canvas Size: 36" x 48"
http://www.youtube.com/watch?v=xqxJMCQxb_Q&feature=player_embedded#at=73
© Соня Пехльова Всички права запазени