May 12, 2011, 3:17 PM

Изабела

  Poetry » Other
2.1K 0 0

Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.

И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.

А ти – по-горда отпреди и по-красива,
си ги сразила и отпратила, нали!

Но те останали са там, между размаха на ветрилото ти черно,
по токчетата тънки на нощта за да танцуват с теб фламенко.

И не един нахлул във пазвата ти, и не един докосвал е ръцете ти,
движенията им магични и тая лебедова шия на страстта.

Между бедрата ти,
между бедрата ти били опиянени
и захвърлени…

И ето роклята ти как трепти, драпериите игриво се отмятат
и виждам глезените ти кога във въздуха,

кога към пода приковават тези господа,

в сърцето право.

Соня
четвъртък, 31 Март 2011 г.

THE LAST DANCE
Hand Embellished by Pino, Giclee on Canvas Size: 36" x 48"

http://www.youtube.com/watch?v=xqxJMCQxb_Q&feature=player_embedded#at=73

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Пехльова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...