May 12, 2011, 3:17 PM

Изабела 

  Poetry » Other
1869 0 0

Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.

И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.

А ти – по-горда отпреди и по-красива,
си ги сразила и отпратила, нали!

Но те останали са там, между размаха на ветрилото ти черно,
по токчетата тънки на нощта за да танцуват с теб фламенко.

И не един нахлул във пазвата ти, и не един докосвал е ръцете ти,
движенията им магични и тая лебедова шия на страстта.

Между бедрата ти,
между бедрата ти били опиянени
и захвърлени…

И ето роклята ти как трепти, драпериите игриво се отмятат
и виждам глезените ти кога във въздуха,

кога към пода приковават тези господа,

в сърцето право.

Соня
четвъртък, 31 Март 2011 г.

THE LAST DANCE
Hand Embellished by Pino, Giclee on Canvas Size: 36" x 48"

http://www.youtube.com/watch?v=xqxJMCQxb_Q&feature=player_embedded#at=73

© Соня Пехльова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??