25 июн. 2012 г., 13:51

Избавление 

  Поэзия » Другая
700 0 2

Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.

Райски дъжд облива ни с дървото,
в което пуснах своите корени-мечти.
Извайваме стълба до небето
от жив плет разрушени съдби.

Издигайки се над пръстта,
тя приема облика на чиста сълза,
прегърнала детето в абстиненция
от плътската лъжа.

Татко, ще ме видиш през прозорец
с морски изглед, в който плуват призраци.
С горчив гняв отвлича ги пяната,
а мен захвърли недалеч от птицата,
разперила криле.

Извисявам се.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моите съболезнования! Красиво е!
  • За втори път днес казвам, дано не ми става навик - харесва ми като замисъл, но не и като изпълнение.
Предложения
: ??:??