Избавление
Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.
Райски дъжд облива ни с дървото,
в което пуснах своите корени-мечти.
Извайваме стълба до небето
от жив плет разрушени съдби.
Издигайки се над пръстта,
тя приема облика на чиста сълза,
прегърнала детето в абстиненция
от плътската лъжа.
Татко, ще ме видиш през прозорец
с морски изглед, в който плуват призраци.
С горчив гняв отвлича ги пяната,
а мен захвърли недалеч от птицата,
разперила криле.
Извисявам се.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
