Избавление

Jun 25, 2012, 1:51 PM

Poetry » Other

612 0 2

Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.

Райски дъжд облива ни с дървото,
в което пуснах своите корени-мечти.
Извайваме стълба до небето
от жив плет разрушени съдби.

Издигайки се над пръстта,
тя приема облика на чиста сълза,
прегърнала детето в абстиненция
от плътската лъжа.

Татко, ще ме видиш през прозорец
с морски изглед, в който плуват призраци.
С горчив гняв отвлича ги пяната,
а мен захвърли недалеч от птицата,
разперила криле.

Извисявам се.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

adaruna (Съби Седник)

2014-03-04T17:59:07+02:00

Моите съболезнования! Красиво е!
BuRn_AliVe (Александър)

2012-07-04T17:46:02+03:00

За втори път днес казвам, дано не ми става навик - харесва ми като замисъл, но не и като изпълнение.