1 авг. 2009 г., 23:41

Избор

676 0 1

Потапям се в очите, които обикнах.

Търся отговори...

Устоявам със сетни сили на подлудяващото ти привличане.

 

Контролирам цялото си същество, напрегнат докрай.

Изследвам, слушам притихнал...

Сърцето ми плаче пред истината.

 

Дишам едва от изкусителните ти усмивки,

подканващи да се продам за глътка страст...

Да взема, стига да поискам.

 

Изучавам те, вкопчен в реалността.

Само тя изход сега ми предлага.

В твоите обятия съм слаб.

Да тръгна или да остана?

 

Съзнавам - тази среща е последна.

Решението е пред мен. Нетърпеливо чака.

Предам ли се на чувствата към тебе,

захвърлям своята душа на клада.

 

А как ще живея, ако сторя това...

Завладян от студената ти себичност.

Изоставен дори от себе си.

Избрал да съм твоето Нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....