1.08.2009 г., 23:41 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна
497 0 1

Потапям се в очите, които обикнах.

Търся отговори...

Устоявам със сетни сили на подлудяващото ти привличане.

 

Контролирам цялото си същество, напрегнат докрай.

Изследвам, слушам притихнал...

Сърцето ми плаче пред истината.

 

Дишам едва от изкусителните ти усмивки,

подканващи да се продам за глътка страст...

Да взема, стига да поискам.

 

Изучавам те, вкопчен в реалността.

Само тя изход сега ми предлага.

В твоите обятия съм слаб.

Да тръгна или да остана?

 

Съзнавам - тази среща е последна.

Решението е пред мен. Нетърпеливо чака.

Предам ли се на чувствата към тебе,

захвърлям своята душа на клада.

 

А как ще живея, ако сторя това...

Завладян от студената ти себичност.

Изоставен дори от себе си.

Избрал да съм твоето Нищо.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??