Aug 1, 2009, 11:41 PM

Избор

  Poetry » Love
677 0 1

Потапям се в очите, които обикнах.

Търся отговори...

Устоявам със сетни сили на подлудяващото ти привличане.

 

Контролирам цялото си същество, напрегнат докрай.

Изследвам, слушам притихнал...

Сърцето ми плаче пред истината.

 

Дишам едва от изкусителните ти усмивки,

подканващи да се продам за глътка страст...

Да взема, стига да поискам.

 

Изучавам те, вкопчен в реалността.

Само тя изход сега ми предлага.

В твоите обятия съм слаб.

Да тръгна или да остана?

 

Съзнавам - тази среща е последна.

Решението е пред мен. Нетърпеливо чака.

Предам ли се на чувствата към тебе,

захвърлям своята душа на клада.

 

А как ще живея, ако сторя това...

Завладян от студената ти себичност.

Изоставен дори от себе си.

Избрал да съм твоето Нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...