Aug 1, 2009, 11:41 PM

Избор

  Poetry » Love
672 0 1

Потапям се в очите, които обикнах.

Търся отговори...

Устоявам със сетни сили на подлудяващото ти привличане.

 

Контролирам цялото си същество, напрегнат докрай.

Изследвам, слушам притихнал...

Сърцето ми плаче пред истината.

 

Дишам едва от изкусителните ти усмивки,

подканващи да се продам за глътка страст...

Да взема, стига да поискам.

 

Изучавам те, вкопчен в реалността.

Само тя изход сега ми предлага.

В твоите обятия съм слаб.

Да тръгна или да остана?

 

Съзнавам - тази среща е последна.

Решението е пред мен. Нетърпеливо чака.

Предам ли се на чувствата към тебе,

захвърлям своята душа на клада.

 

А как ще живея, ако сторя това...

Завладян от студената ти себичност.

Изоставен дори от себе си.

Избрал да съм твоето Нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...