24 янв. 2012 г., 17:51

Избор

669 1 2

ИЗБОР

Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш,
вместо да си недоволен;
да подадеш ръка,
вместо за себе си
да мислиш само;
да похвалиш някого,
вместо да до нагрубиш;
да погалиш друг,
вместо да удариш...
Винаги пред тебе има избор -
дали да го направиш,
или не.
А отговорът -
той е в тебе,
за него никого не можеш
да виниш...
Ти сам избираш своя път
в живота,
дали приятели ще имаш,
или врагове;
дали ще страдаш вечно
по несбъднати мечти,
или ще си щастлив
от всяка глътка въздух,
от всеки слънчев лъч
или усмивка,
докоснали сърцето ти...
Щастлив ще си,
когато осъзнаеш посоката,
която следваш и се взираш -
дали е тя към туй,
което нямаш
и не си получил,
или към онова, което имаш,
и не си го купил със пари.
А то... то е безценно
и няма на света богатство,
с което можеш
да го купиш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз просто бих казала, че за да стане стих, трябва да се изтрие и пренапише. Цялото. Но няма как да не призная, че от сутринта до сега съм прочела към 30 неща и това тук не е най-лошото.
  • С искрено чувство, но тезисно и оголено. На места звучи декларативно, на места - излишно дидактично. Императивните тонове са нежелани в поезията, декларативността - неприемлива. Опитай да изградиш поетичен образ, чрез него индиректно и ненатрапчиво да прокараш внушенията си.
    Само искреност не стига. Желая успехи.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...