Jan 24, 2012, 5:51 PM

Избор

  Poetry » Civic
678 1 2

ИЗБОР

Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш,
вместо да си недоволен;
да подадеш ръка,
вместо за себе си
да мислиш само;
да похвалиш някого,
вместо да до нагрубиш;
да погалиш друг,
вместо да удариш...
Винаги пред тебе има избор -
дали да го направиш,
или не.
А отговорът -
той е в тебе,
за него никого не можеш
да виниш...
Ти сам избираш своя път
в живота,
дали приятели ще имаш,
или врагове;
дали ще страдаш вечно
по несбъднати мечти,
или ще си щастлив
от всяка глътка въздух,
от всеки слънчев лъч
или усмивка,
докоснали сърцето ти...
Щастлив ще си,
когато осъзнаеш посоката,
която следваш и се взираш -
дали е тя към туй,
което нямаш
и не си получил,
или към онова, което имаш,
и не си го купил със пари.
А то... то е безценно
и няма на света богатство,
с което можеш
да го купиш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз просто бих казала, че за да стане стих, трябва да се изтрие и пренапише. Цялото. Но няма как да не призная, че от сутринта до сега съм прочела към 30 неща и това тук не е най-лошото.
  • С искрено чувство, но тезисно и оголено. На места звучи декларативно, на места - излишно дидактично. Императивните тонове са нежелани в поезията, декларативността - неприемлива. Опитай да изградиш поетичен образ, чрез него индиректно и ненатрапчиво да прокараш внушенията си.
    Само искреност не стига. Желая успехи.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...