Jan 24, 2012, 5:51 PM

Избор

  Poetry » Civic
672 1 2

ИЗБОР

Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш,
вместо да си недоволен;
да подадеш ръка,
вместо за себе си
да мислиш само;
да похвалиш някого,
вместо да до нагрубиш;
да погалиш друг,
вместо да удариш...
Винаги пред тебе има избор -
дали да го направиш,
или не.
А отговорът -
той е в тебе,
за него никого не можеш
да виниш...
Ти сам избираш своя път
в живота,
дали приятели ще имаш,
или врагове;
дали ще страдаш вечно
по несбъднати мечти,
или ще си щастлив
от всяка глътка въздух,
от всеки слънчев лъч
или усмивка,
докоснали сърцето ти...
Щастлив ще си,
когато осъзнаеш посоката,
която следваш и се взираш -
дали е тя към туй,
което нямаш
и не си получил,
или към онова, което имаш,
и не си го купил със пари.
А то... то е безценно
и няма на света богатство,
с което можеш
да го купиш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз просто бих казала, че за да стане стих, трябва да се изтрие и пренапише. Цялото. Но няма как да не призная, че от сутринта до сега съм прочела към 30 неща и това тук не е най-лошото.
  • С искрено чувство, но тезисно и оголено. На места звучи декларативно, на места - излишно дидактично. Императивните тонове са нежелани в поезията, декларативността - неприемлива. Опитай да изградиш поетичен образ, чрез него индиректно и ненатрапчиво да прокараш внушенията си.
    Само искреност не стига. Желая успехи.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...