valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
24.01.2012 г., 17:51 ч.

Избор 

  Поезия » Гражданска
489 1 2

ИЗБОР

Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш,
вместо да си недоволен;
да подадеш ръка,
вместо за себе си
да мислиш само;
да похвалиш някого,
вместо да до нагрубиш;
да погалиш друг,
вместо да удариш...
Винаги пред тебе има избор -
дали да го направиш,
или не.
А отговорът -
той е в тебе,
за него никого не можеш
да виниш...
Ти сам избираш своя път
в живота,
дали приятели ще имаш,
или врагове;
дали ще страдаш вечно
по несбъднати мечти,
или ще си щастлив
от всяка глътка въздух,
от всеки слънчев лъч
или усмивка,
докоснали сърцето ти...
Щастлив ще си,
когато осъзнаеш посоката,
която следваш и се взираш -
дали е тя към туй,
което нямаш
и не си получил,
или към онова, което имаш,
и не си го купил със пари.
А то... то е безценно
и няма на света богатство,
с което можеш
да го купиш!!!

© Валентина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз просто бих казала, че за да стане стих, трябва да се изтрие и пренапише. Цялото. Но няма как да не призная, че от сутринта до сега съм прочела към 30 неща и това тук не е най-лошото.
  • С искрено чувство, но тезисно и оголено. На места звучи декларативно, на места - излишно дидактично. Императивните тонове са нежелани в поезията, декларативността - неприемлива. Опитай да изградиш поетичен образ, чрез него индиректно и ненатрапчиво да прокараш внушенията си.
    Само искреност не стига. Желая успехи.
Предложения
: ??:??