28 июн. 2011 г., 21:57

Избор

625 0 1

Избор

Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не.
Образът е същият,
а душата може би не е.
Плътта разпада се,
а същността изчезва някъде.

Къде ли си сега?
Питаш се дали си сам.
Затворен падаш и се молиш.
Но на кой?
Кажи на кой?

Опитваш да се изправиш.
Нещо дърпа те.
Във бездната дълбока
падаш.
И крещиш, крещиш, крещиш.
Дали някой ще те чуе?
А може би вече не си...

Луташ се.
Търсиш пътя.
Но тъмно е.
Помощ чакаш ти, нали?

Продължи!
Не спирай дори за миг!
Избягай от кънтящата тишина!
Избери -
Живот или Смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...