28.06.2011 г., 21:57

Избор

622 0 1

Избор

Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не.
Образът е същият,
а душата може би не е.
Плътта разпада се,
а същността изчезва някъде.

Къде ли си сега?
Питаш се дали си сам.
Затворен падаш и се молиш.
Но на кой?
Кажи на кой?

Опитваш да се изправиш.
Нещо дърпа те.
Във бездната дълбока
падаш.
И крещиш, крещиш, крещиш.
Дали някой ще те чуе?
А може би вече не си...

Луташ се.
Търсиш пътя.
Но тъмно е.
Помощ чакаш ти, нали?

Продължи!
Не спирай дори за миг!
Избягай от кънтящата тишина!
Избери -
Живот или Смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...