9 нояб. 2011 г., 20:17

Избор

789 0 6

Да, върви!

Други тръгваха вече.

И надявам се, че са щастливи.

Не оставай до мен, но далечен,

щом не вярваш, че с тебе сме живи.

Отиди си.

Пусни ме да дишам.

Да съм луда. Да бъда различна.

Остави ме да страдам. И пиша.

И да бъда дори неприлична.

Но останеш ли...

Искам да можеш

да ми даваш от всичко. И вечно.

Отиди си. Или ме обичай,

щом на мене веднъж си обречен.

Отиди си. Или ме прегръщай

всеки ден и прощавай ми всичко.

Аз отново при теб ще се връщам.

И единствено теб ще обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...