9.11.2011 г., 20:17

Избор

788 0 6

Да, върви!

Други тръгваха вече.

И надявам се, че са щастливи.

Не оставай до мен, но далечен,

щом не вярваш, че с тебе сме живи.

Отиди си.

Пусни ме да дишам.

Да съм луда. Да бъда различна.

Остави ме да страдам. И пиша.

И да бъда дори неприлична.

Но останеш ли...

Искам да можеш

да ми даваш от всичко. И вечно.

Отиди си. Или ме обичай,

щом на мене веднъж си обречен.

Отиди си. Или ме прегръщай

всеки ден и прощавай ми всичко.

Аз отново при теб ще се връщам.

И единствено теб ще обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...