9.11.2011 г., 20:17

Избор

785 0 6

Да, върви!

Други тръгваха вече.

И надявам се, че са щастливи.

Не оставай до мен, но далечен,

щом не вярваш, че с тебе сме живи.

Отиди си.

Пусни ме да дишам.

Да съм луда. Да бъда различна.

Остави ме да страдам. И пиша.

И да бъда дори неприлична.

Но останеш ли...

Искам да можеш

да ми даваш от всичко. И вечно.

Отиди си. Или ме обичай,

щом на мене веднъж си обречен.

Отиди си. Или ме прегръщай

всеки ден и прощавай ми всичко.

Аз отново при теб ще се връщам.

И единствено теб ще обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...