23 янв. 2025 г., 21:57  

Избор за любов

577 2 7

Като залък голям. Като буца.

Като спомен далечен, но жив.

От гърдите ми болка закуца.

Заваляха горчиви сълзи.

 

Позабравени истини тичат.

Все към детството бягат назад.

Думи клетвени страстно изричат

писмата... до стар адресат.

 

Там са всичките, мама и татко,

брат, сестричка и цяла рода.

Изживявам мига... не за кратко

и щастлива е мойта душа.

 

Ще ги пазя до края на дните.

Ще ги сричам от детството аз.

Обичта ми - вода недопита, 

пак е жива, а аз - водопад. 

 

Ще ги чувам. Ще мия тъгата,

насъбрана в години назад.

Днес избирам, да сбирам сърцата,

съхранила до край любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...