Слънцето е някъде високо
в безкрайния син небосвод.
Вятърът леко пудухва,
а сърцето отново самотно
съществува без дори едничка цел.
Дори и да те обича,
вечно ще го отрича
знаейки, че няма да си с мен
в нито един единствен ден.
Душата самотна и тя се лута безцелно
в онова безкрайно море
от много нещастни сърца ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация