22 мая 2008 г., 16:54

Изборът на любовта 

  Поэзия » Любовная
748 0 1
Слънцето е някъде високо
в безкрайния син небосвод.
Вятърът леко пудухва,
а сърцето отново самотно
съществува без дори едничка цел.
Дори и да те обича,
вечно ще го отрича
знаейки, че няма да си с мен
в нито един единствен ден.
Душата самотна и тя се лута безцелно
в онова безкрайно море
от много нещастни сърца ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Нешева Все права защищены

Предложения
: ??:??