May 22, 2008, 4:54 PM

Изборът на любовта 

  Poetry » Love
746 0 1
Слънцето е някъде високо
в безкрайния син небосвод.
Вятърът леко пудухва,
а сърцето отново самотно
съществува без дори едничка цел.
Дори и да те обича,
вечно ще го отрича
знаейки, че няма да си с мен
в нито един единствен ден.
Душата самотна и тя се лута безцелно
в онова безкрайно море
от много нещастни сърца ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Нешева All rights reserved.

Random works
: ??:??