Избрала бих те сред безброй лица
Избрала бих те сред безброй лица
Не зная този звезден мрак,
галещ ме с прохлада нежна...
Или листеца палав пак
свел се по стената южна...
Дали седефа лунен вън
с цвят на бликнало шампанско...
Или моминския ми сън
реещ се в небето юнско...
Не смея да поема дъх,
тежка ми е таз корона...
Прегръщам трепкащия лъх
в топлите води на Рона...
Търся те до сетни сили,
а времето така лети...
Всички те какво са били,
навсякъде си само ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
