9 авг. 2011 г., 12:37  

Избягах си 

  Поэзия » Другая
1118 0 10

Избягах си... от черните обувки,

(още търсят ме, не се предават).

Следи прикрих, изтрих целувки...

Шамарите ли? Те дамга остават.

 

Опитах да забравя, че съм истина,

в очите си валеше... посоляващо.

Чакаше зовящ и дървен пристана,

а залезът отблъскваше прощаващо.

 

Забравих да запаля... за последно

(сега е много късно да се сещам).

В душата е пожарище нетленно,

нали димът от другите усещам...

 

Да бях родила се... по стъмване,

там нямаше да мога и да сричам...

В зора дошла, орисана на съмване.

И не да мразя... Да мога да обичам.

 

29.03.2011г

цикъл "Черно перо"

 

http://www.vbox7.com/play:01674d79

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??