(Осъвременена библейска приказка)

Направи Бог от кал Адама

и вдъхна му след туй душа -

да не е сам, да бъдат двама

в тия безкрайни небеса.

Но Бог - зает с дела небесни,

почти забравяше Адам,

(делата му не бяха лесни,

да подреди света голям)...

Един ден Господ забеляза,

че е Адам ужасно сам

и от реброто му отряза,

създаде Ева - за Адам!

- Живейте си, им рече - в Рая

и яжте всички плодове,

само от ябълката - тая,

недейте, ще ви стане зле.

Жена нали е - любопитна,

поглежда Ева все натам.

Видя змията и попита:

- Защо от тази да не ям?!

- Не слушай Бога, откъсни я,

тя крие тайна, затова!

- Адаме, искам я, вземи я,

не вярвам в Божите слова!

... От ябълката ли, от що ли,

но сполетяха ги беди.

Разбраха в миг, че бяха голи -

закриха свойте голоти.

На Бога тайната разкрили,

изпитваха вина и срам.

- Защо посегнах, Боже мили,

се вайкаше смутен Адам.

- Сгрешихме с теб, Адаме, зная,

това е грях непоправим.

Сега ще се простим със Рая,

във Ада вечно ще горим.

- О, ако Бог това научи,

как страшно ще го разгневим!

Змията подла ни подучи

пред него тъй да съгрешим!

- Да бягаме, докле е време,

Земята ще ни приюти.

Ще създадем човешко племе,

което с "грях" ще се множи...

Живеят тук - далеч от Бога

и днеска Ева и Адам,

без всякаква забрана строга,

без чувство за вина и срам.

Адам поглежда небесата,

но Ева тегли го назад.

Създала му е на Земята

и слънчев Рай, и черен Ад.