... избързал епилог...?
954
0
29
... избързал епилог...?
Аз ще дойда. Някъде в нощта.
На някакъв измислен остров.
Ти събирай съчки. За пещта.
Перата да горим. Тъй просто е...
Обезкрилени, двама ще мълчим.
Но аз дори не искам да говориш.
Нетраен миг... Ще прегори.
И рана нова в мене ще отвори.
През нея ще минава вятър ням.
И спомени гнезда ще вият кръшно.
Но стига ми да се завърнем там.
Напролет... Или в есен късна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
