2 окт. 2013 г., 13:44

Изцеление

536 0 6

Започна с много сълзи.

Усмихна цялата земя

и цялото небе у мен.

 

И после тишината

пристъпваше отвътре

и я посрещна цялото сърце.

То бе разкъсано,

простено

и прощаващо,

то бе пресъхнало,

от извори изранено.

Стопиха се

стените,

ямите.

И думите дори се утешиха.

Предадоха се сенките ми,

влюбени,

удавиха се в силата

на тишината.

Стопанка на душата,

аз върнах се

на себе си.

Изцелена,

пораснала във светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...