Започна с много сълзи.
Усмихна цялата земя
и цялото небе у мен.
И после тишината
пристъпваше отвътре
и я посрещна цялото сърце.
То бе разкъсано,
простено
и прощаващо,
то бе пресъхнало,
от извори изранено.
Стопиха се
стените,
ямите.
И думите дори се утешиха.
Предадоха се сенките ми,
влюбени,
удавиха се в силата
на тишината.
Стопанка на душата,
аз върнах се
на себе си.
Изцелена,
пораснала във светлината.
© Кирилка Пачева Все права защищены