Започна с много сълзи.
Усмихна цялата земя
и цялото небе у мен.
И после тишината
пристъпваше отвътре
и я посрещна цялото сърце.
То бе разкъсано,
простено
и прощаващо,
то бе пресъхнало,
от извори изранено.
Стопиха се
стените,
ямите.
И думите дори се утешиха.
Предадоха се сенките ми,
влюбени,
удавиха се в силата
на тишината.
Стопанка на душата,
аз върнах се
на себе си.
Изцелена,
пораснала във светлината.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
