2.10.2013 г., 13:44

Изцеление

538 0 6

Започна с много сълзи.

Усмихна цялата земя

и цялото небе у мен.

 

И после тишината

пристъпваше отвътре

и я посрещна цялото сърце.

То бе разкъсано,

простено

и прощаващо,

то бе пресъхнало,

от извори изранено.

Стопиха се

стените,

ямите.

И думите дори се утешиха.

Предадоха се сенките ми,

влюбени,

удавиха се в силата

на тишината.

Стопанка на душата,

аз върнах се

на себе си.

Изцелена,

пораснала във светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...