2.10.2013 г., 13:44

Изцеление

539 0 6

Започна с много сълзи.

Усмихна цялата земя

и цялото небе у мен.

 

И после тишината

пристъпваше отвътре

и я посрещна цялото сърце.

То бе разкъсано,

простено

и прощаващо,

то бе пресъхнало,

от извори изранено.

Стопиха се

стените,

ямите.

И думите дори се утешиха.

Предадоха се сенките ми,

влюбени,

удавиха се в силата

на тишината.

Стопанка на душата,

аз върнах се

на себе си.

Изцелена,

пораснала във светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...