Изчакване на пролет
Пролетта ми по други улици
се затича.
Светна небесното жълто кълбо,
ала то... пак на твоето
лице ми прилича.
Мирис сладък въздухът сипе.
По бялото тихо гадая. Не питам
за небето - то е облак дъждовен
и над мен се надвеси,
че лудуваха с него цяла зима
тъмнокоси принцеси...
За какво ми е тази пролет
като пет стотинки не струва
на искрящото слънце монетата,
щом във други ръце
свети лицето ти.
Мълча. На тревата поливам зеленото.
Очите други улици рисуват
в сърцето ми.
И по тях ще се върне
пролетта. И небето във мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
