17 авг. 2013 г., 17:13

Изчерпан съм

1.2K 0 9

Изчерпан съм, не мога и да пиша...

Отегчен от всички неуспехи...

Прочетен сън, душата ми издиша,

а клоун облечен е във мойте дрехи.

 

И сякаш, всеки гледа с недоверие...

Подмолен поглед, пълен с обвинения...

За Бога! Питам... Що за безхаберие?!

Светът е пълен със съмнения...

 

Откраднат миг, мечти със недоимък,

някой все на някой подражава...

И всеки се завайкал, че ближният му има,

вместо своя собствен труд да уважава...

 

Изчерпан съм, не мога и да пиша,

но знам, че с всичко ще се справя...

Прочетен сън, душата ми издиша,

но път напред ще си проправя!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Недялков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Тънче! Много е хубаво !
  • Благодаря ви за положителните отзиви! Те са важни за мен!
  • Ако винаги си толкова изчерпан, както с това прекрасно стихо- пожелавам ти го! Много ми хареса! Браво!
  • Найстина е уникално, много смислено.
  • "И всеки се завайкал, че ближният му има,
    вместо своя собствен труд да уважава..."

    Колко вярно!Жалко, че е вярно, но пък добре написано

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...