30 мар. 2011 г., 14:12

Издрана от недокоснати страсти...

894 2 2

Издрана от недокоснати страсти. 

Жива от бурните емоции. 

Остаряла от мимолетни обещания. 

Подмладена от свежи мечти. 

Прокудена от чужди очи. 

Скрита в прогонената самота. 

Нежна от мимолетните целувки. 

Изнасилена от скъпата красота. 

Пренебрегната от неизпъленени желания. 

Такава е сега любовта ми. 

А утре ще има нов облик. 

Но пак ще е същата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 4 години по-късно...

    Ще те измисля от дращенето на дъжда по прозореца. Ще бъдеш свежа, нова и бързо забравена. Принудила ме падайки да гледам към небето. И погледът ми ще търси следата от слънцето. Не ще го виждат денем оперираните от безмълвни чувства. Ще го търсят гледащите нощем крясъци на желаното. Ще заробиш емоциите ми, но мене няма да имаш. Ще те нося в себе си, но няма да спра да те търся в очите на другите. Ще си в мен по-силна от стихиите и там ще останеш- да те раздавам по малко на просещите обич.
  • А може би, днес не е същата, а е вълнуваща и красива?
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...