1 мар. 2017 г., 00:53

Изгаряш ми душата Мила 

  Поэзия » Любовная
317 2 6

Изгаряш ми душата, мила, като с лава,

по вените ми пак навлизаш с устрем,

обичам те, не спирам да повтарям

... на ум е лесно да го казваш, но на живо ще е трудно.

 

Изгаряш ми душата, мила, като с огън,

като на клада се пека от две години,

О Б И Ч А М  Т Е, а съм на много зими

... наум е лесно да го казваш, а на живо – невъзможно.

 

Разсичаш ми душата, мила, като с мачете,

кървя и страдам, но съм горд че те познавам,

обичам те, мое мило нежно цвете.

... и някой ден ще ти го кажа, пък ако ще да съжалявам.

© Борислав тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мога, може би вече е прекалено късно
  • Харесах! Поздрави! Кажи го, няма да съжаляваш !!!
  • Сърцат стих,имаш талант,но на места ритъма се разваля.Пиши!
  • Опитвам се да кажа чрез стихове, това което чувствам и все не успявам...просто не е достатъчно. Затова скъпи приятели, ако някой ден откриете любовта или я имате, при всяка една възможност казвайте на човека до вас, че го обичате. Това е смисълът на живота, не кариери и охолен живот.
  • Нежно е и всеотдайно топло!!!
  • Изключителна изповед! Силна и докосваща! Поздравления!
Предложения
: ??:??