Изгаряш ми душата Мила

1 mar 2017, 0:53

Poesía » De amor

315 2 6

Изгаряш ми душата, мила, като с лава,

по вените ми пак навлизаш с устрем,

обичам те, не спирам да повтарям

... на ум е лесно да го казваш, но на живо ще е трудно.

Изгаряш ми душата, мила, като с огън,

като на клада се пека от две години,

О Б И Ч А М Т Е, а съм на много зими

... наум е лесно да го казваш, а на живо – невъзможно.

Разсичаш ми душата, мила, като с мачете,

кървя и страдам, но съм горд че те познавам,

обичам те, мое мило нежно цвете.

... и някой ден ще ти го кажа, пък ако ще да съжалявам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-03-03T00:59:14+02:00

Не мога, може би вече е прекалено късно
sisita60 (Сиси Сиси)

2017-03-03T00:49:54+02:00

Харесах! Поздрави! Кажи го, няма да съжаляваш !!!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-01T19:08:13+02:00

Сърцат стих,имаш талант,но на места ритъма се разваля.Пиши!
KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-03-01T13:38:16+02:00

Опитвам се да кажа чрез стихове, това което чувствам и все не успявам...просто не е достатъчно. Затова скъпи приятели, ако някой ден откриете любовта или я имате, при всяка една възможност казвайте на човека до вас, че го обичате. Това е смисълът на живота, не кариери и охолен живот.
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-01T13:33:01+02:00

Нежно е и всеотдайно топло!!!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-01T07:09:48+02:00

Изключителна изповед! Силна и докосваща! Поздравления!