Изгаряш ми душата, мила, като с лава,
по вените ми пак навлизаш с устрем,
обичам те, не спирам да повтарям
... на ум е лесно да го казваш, но на живо ще е трудно.
Изгаряш ми душата, мила, като с огън,
като на клада се пека от две години,
О Б И Ч А М Т Е, а съм на много зими
... наум е лесно да го казваш, а на живо – невъзможно.
Разсичаш ми душата, мила, като с мачете,
кървя и страдам, но съм горд че те познавам,
обичам те, мое мило нежно цвете.
... и някой ден ще ти го кажа, пък ако ще да съжалявам.