Изгарящ огън...

Изгарящ огън...

Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,

че често тя е просто грешка,

страст, която като огъня загасва,

че причинява само и само болка,

че раните, които оставя са като прах,

заседнал в гърлото и в сърцето

и с нищо не биха могли да се изтрият.

Те обаче не знаят, че този огън,

който между теб и мен бушува-

измуква всяка отрова с прошка,

подхранва себе си с любов и любов…

Един в другито щом загубим се,

отново и отново се откриваме.

Бих извървяла всеки един път,

колкото и тръни по него да има.

И всеки камък или планина бих повдигнала…

И безброй океани да преплувам,

нищо и никой няма да ме спре.

Ще си почина в теб, любовта достатъчна е.

Няма значение щом се обичаме

колко време ще се търсим,

колко много ще се чакаме,

дали ще е тихо или с пълен глас…

Пламъкът ни времето няма да загаси.

Вселената е наша страна.

Телата и душите ни едно цяло са.

И ръцете ни една друга не ще се пуснат…