5 сент. 2019 г., 11:54

Изгнаник

715 0 0

 

Дълъг път до никъде, безкраен
птдавна съм аз оставил.
Път, завинаги покварен.
Път един, искам да бях забравил.

 

Зло пълзи между нас,
наш последен, върховен грях.
Убива последния невинен глас
и нечисто щастие омайва всички тях.

 

Глупостта вечно ще живее,
тайно всички ще ни трови.
 А умът, що за свобода копнее
 ще чезне бавно в своите окови.

 

Сърцата стават прогнили
и изветрели души държат живота в плен.
Дори и един на друг са си немили
и бавно бледнеят ден след ден.

 

Лъжи жалки и истини жестоки,
а между тях в средата аз изгнаник.
Там където няма ни време ни посоки,
там от високо като бог да гледам съм избраник.

 

Тегне върху мен най-проклета орисия-
между слепците аз да гледам.
Зло маскирано като благословия,
щом никой същността да види не умее.

 

Другоземец в моя собствен дом,
другоземец сред низост задушлива
На зараза последна, страшен симптом
ме гони. Къде ли мога да отида?

 

Из между тълпите аз съм сам.
Твърде близо-на хиляди километри.
Съществуването само по себе си е срам,
жалка капка в покварен порой.

 

Моят свят да бъде истина копнея
със смях глух, смях на отчаяние.
Гледам от високо и се смея,
Чакам последното време на  разкаяние.

 

Животните трябва да са тези в клетката,
а аз да ги гледам и да се усмихвам.
А щом аз съм вътре, зад решетката,
Не ми остава друго освен да свиквам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Ненов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...