Изгрев

И пак ще изгрява Слънцето над морето,

отново ще се къпят лъчите му в синева.

А то ще чертае слънчева пътека от небето,

ще ги стопля с лъчите си него и хората.

Пак ще изгрява то отново самотно сутринта,

любимата му Луна не я видя,поглежда с тъга.

То изпълнено със светлина, тя с тъмнина,

търсят се но това е кръговрата на живота.

Слънцето с усмивка ни изпраща лъчи,

топлината и светлината от него струи.

Усмивката появява се и на нашите лица,

гали то лицата ни с топла и нежна ласка.

И ще изгрява и когато мен ме няма на света,

но тук ще са мойте синове, мойте мили деца.

Ще стопля техните тела и ще им дарява светлина,

а моите стихове пак ще се четат, ще оставя следа!