Изгрев
В прегръдките
на изгрева,
в които мракът
с доверие
и нежност
ме полага,
аз чувствам
как
сърцето се усмихва.
То ми прошепваше,
че аз съм
лъч любим
и в мен доброто
тъче най-здраво
нишката на щастието ми.
Не вярвах в неговия глас.
Не вярвах в себе си.
Но вярата
на онзи,
който ме обича,
отново победи.
Заедно,
ръка в ръка,
и с него -
аз също победих.
Победата човешка
като слънце
всичко освети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
