5 окт. 2013 г., 20:14

Изгрев 

  Поэзия
477 0 6

В прегръдките

на изгрева,

в които мракът

с доверие

и нежност

ме полага,

аз чувствам

как

сърцето се усмихва.

То ми прошепваше,

че аз съм

лъч любим

и в мен доброто

тъче най-здраво

нишката на щастието ми.

Не вярвах в неговия глас.

Не вярвах в себе си.

Но вярата

на онзи,

който ме обича,

отново победи.

Заедно,

ръка в ръка,

и с него -

аз също победих.

Победата човешка

като слънце

всичко освети.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??