Изгрев

5.10.2013 г., 20:14 ч.

Поезия

476 0 6

В прегръдките

на изгрева,

в които мракът

с доверие

и нежност

ме полага,

аз чувствам

как

сърцето се усмихва.

То ми прошепваше,

че аз съм

лъч любим

и в мен доброто

тъче най-здраво

нишката на щастието ми.

Не вярвах в неговия глас.

Не вярвах в себе си.

Но вярата

на онзи,

който ме обича,

отново победи.

Заедно,

ръка в ръка,

и с него -

аз също победих.

Победата човешка

като слънце

всичко освети.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.