5 oct 2013, 20:14

Изгрев 

  Poesía
453 0 6

В прегръдките

на изгрева,

в които мракът

с доверие

и нежност

ме полага,

аз чувствам

как

сърцето се усмихва.

То ми прошепваше,

че аз съм

лъч любим

и в мен доброто

тъче най-здраво

нишката на щастието ми.

Не вярвах в неговия глас.

Не вярвах в себе си.

Но вярата

на онзи,

който ме обича,

отново победи.

Заедно,

ръка в ръка,

и с него -

аз също победих.

Победата човешка

като слънце

всичко освети.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??