Изгревът, ето го! Пред нас се усмихва!
Мойта душа със твойта притихва.
Вълните шептят :"Ето, изгрява,
слънцето идва, живот да дарява!"

А устните сплетени блажено мечтаят,
за светлото утре, за ново начало...
Само боговете обаче си знаят
какви са съдбите на хората!

А въздишките тежки,
след раздяла нелека,
говорят за надежди и грешки,
някак красиви и някак човешки!...

Но ето го! Изгревът пак се усмихва!
С обещания нови, с нови награди!
Душата сякаш притихва,
вълшебството тук е сред есенни листопади!