Aug 29, 2024, 10:31 AM

Изгреви нови

  Poetry » Love
553 1 0

 

Изгревът, ето го! Пред нас се усмихва!
Мойта душа със твойта притихва.
Вълните шептят :"Ето, изгрява,
слънцето идва, живот да дарява!"

 

А устните сплетени блажено мечтаят,
за светлото утре, за ново начало...
Само боговете обаче си знаят
какви са съдбите на хората!

 

А въздишките тежки,
след раздяла нелека,
говорят за надежди и грешки,
някак красиви и някак човешки!...

 

Но ето го! Изгревът пак се усмихва!
С обещания нови, с нови награди!
Душата сякаш притихва,
вълшебството тук е сред есенни листопади!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...