Aug 29, 2024, 10:31 AM

Изгреви нови

  Poetry » Love
548 1 0

 

Изгревът, ето го! Пред нас се усмихва!
Мойта душа със твойта притихва.
Вълните шептят :"Ето, изгрява,
слънцето идва, живот да дарява!"

 

А устните сплетени блажено мечтаят,
за светлото утре, за ново начало...
Само боговете обаче си знаят
какви са съдбите на хората!

 

А въздишките тежки,
след раздяла нелека,
говорят за надежди и грешки,
някак красиви и някак човешки!...

 

Но ето го! Изгревът пак се усмихва!
С обещания нови, с нови награди!
Душата сякаш притихва,
вълшебството тук е сред есенни листопади!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...