Изгубен
Изгубен
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае.
Изчезва същността,
без следа остава пътят.
Самотата се спуска доволна.
Сълзи без мъка.
Празнина без душа.
Чувства без мечти.
Дъждът вали - локви.
Тишина звучи в нощта...
Без смисъл...
Без тяло...
Без душа...
Музика...
Студенина...
Омраза...
Вървиш, спъваш се
и падаш.
Дали ще имаш силите
да се изправиш?
А може би
желанието го няма.
Чакаш помощ,
но, уви,
не идва никой.
Сам си разбери!
Мислиш,
не разбираш себе си дори.
Чудиш се дали си жив.
А може би умрял си ти отдавна
и всичко това е заблуда.
Просто забрави!
Няма смисъл.
Откажи се.
Вече си потънал
в своя Ад
и няма връщане назад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Глухова Все права защищены
